Ангелкова: Плажовете не са собственост на затворените комплекси
КЗП и министерството на туризма в спор кой да управлява хотелиерския отрасъл
Плажовете не са благосъстоятелност на затворените комплекси и всеки, който желае би трябвало да има достъп до тях. Това съобщи министърът на туризма Николина Ангелкова във връзка излязлата информация, че новият Закон за концесиите, който влиза в действие от 2019 година, може да заплаши качеството на продукта в някои от морските ни курорти - Албена, Слънчев ден, Ривиера и Св. Константин и Елена.
При тях сега концесиите на плажовете се държат от притежателите на комплексите, като това е по този начин от момента на приватизацията им. Притеснението на притежателите на тези няколко курортни комплекса е, че
в случай че друга компания завоюва концесията за плажа,
тя ще може да разполага там заведения
или да планува атракции, които са шумни или вредят на предлагания от комплекса туристически артикул.
„ Няма концесии „ по право “, тъй че няма по какъв начин да се дава преимущество на едно или друго юридическо лице. На този стадий до края на годината министерството има опция да приготви процедурите изключително за затворените комплекси, където договорите за концесии изтичат. Те са подготвени и следва да се действат, тъй че да могат да бъдат оповестени и надлежно да няма безстопанствени плажове, което е основата цел на министерството “, бе безапелационна Ангелкова.
По думите й безусловно всеки искащ ще може да кандидатства за концесия на плаж от затворен комплекс. „ Няма никакво значение. Това е плаж. Плажът не е благосъстоятелност на затворения комплекс и според Конституцията всеки е задължен да обезпечи пешеходен достъп до съответния плаж. Така че без значение дали е затворен, или отворен комплекс би трябвало да има пешеходен достъп на безусловно всички искащи “, обясни министърът.
Ангелкова участва на днешното съвещание на Комисията по икономическа политика и туризъм, където
бяха признати на първо четене
промените в Закона за туризма
Измененията и транспонирането на европейската инструкция целят да се понижи административната тежест в бранша, Предстои да отпаднат 19 документа, които до този миг са били на книжен притежател. Ще отпаднат редица предварителни документи, които сега се изискват за категоризация и прекатегоризация на местата за настаняване и хранене. По-малко условия ще има и за планинските специалности – ски учители, планински водачи и така нататък
В закона би трябвало да бъде превозена и инструкция на Европейски Съюз, посредством която да се приложат общите правила за образуване на туристически пакети и за образуване на туристически пътувания в границите на Съюза. Тя ще подсигурява на търговци и туристи спазването на техните права и отговорности, без значение от националното право.
Друга значима част от корекциите в закона са свързани с нуждата от основаване на профилирано звено за надзор към министъра на туризма. Точно тук породи
спор сред Ангелкова и ръководителят
на Комисията за отбрана на потребителите
(КЗП) Димитър Маргаритов.
Според Ангелкова е нужно административният надзор да премине в ръцете на воденето от нея министерство, „ където му е мястото “. По думите й КЗП ще продължи да си дава отговор за потребителите, само че министерството да следи за това дали хотелиерите съблюдават условията за категоризация и прекатегоризация. Ведомството желае да следи и за регистрациите на туроператорите и турагентите, както и узаконяването на балнео и спа центровете.
Шефът на КЗП обаче бе безапелационен, че тази контролна функционалност би трябвало да продължи да я реализира комисията, защото съгласно сегашните разпореждания КЗП се произнася за сходни случаи и постанова санкции на нарушителите. „ Ще се стигне до там, че
бизнесът ще бъде претрупан с повече инспекции,
идентични по своя темперамент
от разнообразни институции “, разясни Маргаритов.
Председателят на Българския съюз по балнео и спа туризъм (БСБСПА) Стефан Шарлопов пък сподели, че поддържа закона, само че упорства за обединяване на целия туристически отрасъл в страната. „ Ние считаме, че с изменението на закона ще можем да създадем първата стъпка за основаване на туристическа камара в България, тъй като виждаме позитивния опит на лозари, винари, строители и ние считаме, че браншът би трябвало да приказва с един глас “, заключи Шарлопов.
Плажовете не са благосъстоятелност на затворените комплекси и всеки, който желае би трябвало да има достъп до тях. Това съобщи министърът на туризма Николина Ангелкова във връзка излязлата информация, че новият Закон за концесиите, който влиза в действие от 2019 година, може да заплаши качеството на продукта в някои от морските ни курорти - Албена, Слънчев ден, Ривиера и Св. Константин и Елена.
При тях сега концесиите на плажовете се държат от притежателите на комплексите, като това е по този начин от момента на приватизацията им. Притеснението на притежателите на тези няколко курортни комплекса е, че
в случай че друга компания завоюва концесията за плажа,
тя ще може да разполага там заведения
или да планува атракции, които са шумни или вредят на предлагания от комплекса туристически артикул.
„ Няма концесии „ по право “, тъй че няма по какъв начин да се дава преимущество на едно или друго юридическо лице. На този стадий до края на годината министерството има опция да приготви процедурите изключително за затворените комплекси, където договорите за концесии изтичат. Те са подготвени и следва да се действат, тъй че да могат да бъдат оповестени и надлежно да няма безстопанствени плажове, което е основата цел на министерството “, бе безапелационна Ангелкова.
По думите й безусловно всеки искащ ще може да кандидатства за концесия на плаж от затворен комплекс. „ Няма никакво значение. Това е плаж. Плажът не е благосъстоятелност на затворения комплекс и според Конституцията всеки е задължен да обезпечи пешеходен достъп до съответния плаж. Така че без значение дали е затворен, или отворен комплекс би трябвало да има пешеходен достъп на безусловно всички искащи “, обясни министърът.
Ангелкова участва на днешното съвещание на Комисията по икономическа политика и туризъм, където
бяха признати на първо четене
промените в Закона за туризма
Измененията и транспонирането на европейската инструкция целят да се понижи административната тежест в бранша, Предстои да отпаднат 19 документа, които до този миг са били на книжен притежател. Ще отпаднат редица предварителни документи, които сега се изискват за категоризация и прекатегоризация на местата за настаняване и хранене. По-малко условия ще има и за планинските специалности – ски учители, планински водачи и така нататък
В закона би трябвало да бъде превозена и инструкция на Европейски Съюз, посредством която да се приложат общите правила за образуване на туристически пакети и за образуване на туристически пътувания в границите на Съюза. Тя ще подсигурява на търговци и туристи спазването на техните права и отговорности, без значение от националното право.
Друга значима част от корекциите в закона са свързани с нуждата от основаване на профилирано звено за надзор към министъра на туризма. Точно тук породи
спор сред Ангелкова и ръководителят
на Комисията за отбрана на потребителите
(КЗП) Димитър Маргаритов.
Според Ангелкова е нужно административният надзор да премине в ръцете на воденето от нея министерство, „ където му е мястото “. По думите й КЗП ще продължи да си дава отговор за потребителите, само че министерството да следи за това дали хотелиерите съблюдават условията за категоризация и прекатегоризация. Ведомството желае да следи и за регистрациите на туроператорите и турагентите, както и узаконяването на балнео и спа центровете.
Шефът на КЗП обаче бе безапелационен, че тази контролна функционалност би трябвало да продължи да я реализира комисията, защото съгласно сегашните разпореждания КЗП се произнася за сходни случаи и постанова санкции на нарушителите. „ Ще се стигне до там, че
бизнесът ще бъде претрупан с повече инспекции,
идентични по своя темперамент
от разнообразни институции “, разясни Маргаритов.
Председателят на Българския съюз по балнео и спа туризъм (БСБСПА) Стефан Шарлопов пък сподели, че поддържа закона, само че упорства за обединяване на целия туристически отрасъл в страната. „ Ние считаме, че с изменението на закона ще можем да създадем първата стъпка за основаване на туристическа камара в България, тъй като виждаме позитивния опит на лозари, винари, строители и ние считаме, че браншът би трябвало да приказва с един глас “, заключи Шарлопов.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ